Роденият през 1959г. холандец завъешва  фотожурналистика в Утрех. Още през 80-те години на 20-ти век става скандално известен с шокиращите си фотоси за различни списания. Успоредно с това работи със звукозаписни компании и снима няколко видеоклипа към песни на холандски изпълнители, заснема и няколко късометражни филма.

В края на 90-те за първи път работи с модна марка – колаборацията му с  Diesel спечелва награда Сребърен лъв в Кан, а самата кампанията става кампания на годината. След това работи с Levi’s, Hennessey Cognac, Camel, Heineken, Nokia, Nintendo, Energy Jeans, Walkers, Virgin, BMW, Audi, Microsoft. През 2005г. Ървин Олаф снима прочутия календар на Lavazza.

ErwinOlaf-Lavazza

 

Проектът „Очакване” (Waiting) ни събира в галерия Rabouan-Moussion в сърцето на артистичния квартал на Париж Маре, където самият Ървин Олаф, видимо развълнуван, говори за творбите си като отвреме-навреме се отклонява, разказвайки лични истории от миналото или коментирайки социални събития от настоящето.

waiting-erwin_olaf-3

Фотография от експозицията „Очакване“

Джесика Доусън от Wall Street Journal сравнява стилизираните фотографии на Ървин Олаф с пиеса от Бекет. За създаването им авторът използва похватите на комерсиалната фотография: равното осветление, артистичните декори и безупречните прически и грим на моделите, са вплетени в енигматично визуално есе, наситено с блясък и образи от всякакви възрасти. Резултатът е изложбата „Очакване” – процесът, определен от Ървин Олаф като  ужасна емоция. Когато си пред лекарския кабинет и очакваш резултатите от изследвания, чудейки се дали имаш или не някаква страшна болест –  това е толкова мъчително, обяснява той.

Към своя проект 55-годишният артист включва и 50-минутен филм, в който млада дама очаква някого, с когото има предварително уговорена среща и който в крайна сметка така и не се появява. Въпреки че главната героиня е в голям ресторант, през прозореца на който различаваме няколко  сгради, вниманието е насочено на случващото се вътре:  не само върху сцена да дейсвтие, но и в нея самата.

Bottega Veneta, September 2012936

Кадър от кампанията, която Ървин Олаф снима за италианската модна марка Bottega Veneta

Проектът на Ървин Олаф може да се разглежда и в по-глобален мащаб – като момент на преход на идеи: европейските ценности и личностна свобода, които го имаме за даденост, биха могли да се обърнат в друга посока. Очакваме някого, както очакваме и светът да се промени.

Ървин Олаф умее да смесва реалността, която той страстно обследва, и фантазията, която му е заложена като талант и която той така страстно развива. Ето какво още казва известният фотограф в едно специално интервю:

Има много меланхолията в творбите ви, тя ли ви вдъхновява основно?
Да, това е едно от нещата. А също така и лошите телевизионни продукции, като ужасните риалити програми. Освен това обичам да наблюдавам хората – когато чакам по летищата, или седя сам в любимия си ресторант в Холандия и просто обследвам минаващите и отношенията, които имат помежду си.

Какъв е професионалният подход, който използвате при работа с моделите си?
Много е важно да създадеш връзка с модела. Старая се докато снимам да има възможно по-малко хора, тъй като колкото по-голям е екипът, толкова по-голяма е вероятността моделът да преиграва и съответно да не може да постигне поставената му задача. Обичам да си давам време за опознаване и създаване на връзка помежду ни. Когато химията между нас я има, има и резултати. И, разбира се, солта на работата ни е свободната интерпретация, която моделът ще си позволи да направи – това може да е някакво вътрешно усещане да подходи към задачата, добавяйки свой индивидуален почерк, или като резултат от недобра интерпретация на лошият английски, на който съм се изразил.  Аз залагам много на близките планове. Затова моделът не може да си позволи просто да гледа през прозореца, същевременно той или тя трябва и да мислят за историята. Затова за мен моделите не са просто модели, а актьори.

Защо в черно-бяло?
Избирам да снимам в черно-бяло, защото за мен това е завръщане към старата фотография. Колкото повече остарявам, толкова повече имам желание да върша нещата по старата технология. Съвремените похвати ни позволяват да съкратим един процес многократно, аз обаче имам нужда да вляза в тъмната стайчка, да промия лентата и т.н.

Вашията проект се казва „Очакване”. Умеете ли да чакате, или сте от хората, които отиват и вземат, това което искат?
Не, в никой случай не съм от тези хора. С годините се научих на търпение. Смятам също, че трябва човек да е скромен и просто да чака късмета си.

Като артист къде определяте линията между политическата коректност и свободното изразяване?
Не мога да ви отговоря, защото няма точен отговор. Много пъти съм си задавал въпроса дали мога да направя някакъв арт-проект без да нараня нечии чувстсва. Питал съм се възможно ли е човек да създава изкуство и да остава политически коректен. В крайна сметка правиш това, което вътрешния ти глас на артист диктува.  Съзнавам, че трябва да внимавам какво говоря и какво правя, защото хората са много чувствителни и те подлагат на безпощадни критики.  Всеки път, преди всеки проект трябва да направиш проучване, за да разбереш кои граници не бива да прекрачваш. Но все пак смятам, че човек може да отиде доста далече, защитавайки правото да се изразява свободно и правото да бъде себе си. Аз съм го правил многократно. Църквата се е изказвала негативно, и продължава да се изказва срещу хомосексуалните, какъвто съм аз самият, това ме е наранявало, но не ме е променило и аз продължавам да бъда себе си и с изкуството си да защитавам и првото на останалите да бъдат такива, каквито са. Въпреки че идвам от едно уж много отворено общество, хората често са ми налагали своите виждания и то понякога по доста агресивен начин. Аз ужавам всички религии и нямам нищо против тези, които ги изповядват до момента, в който не се опитат директно да засегнат моите чувства.

Правили сте немалко кампании за модни марки, как сравнявате работата си по проект, възложен ви от голям бранд с вашите независимите проекти?
Когато работя за някоя голяма марка всичко зависи от свободата, която те ми дават. Например от Bottega Veneta получих голяма свобода, дори Томас Майер (бел.авт. креативният директор на Bottega Veneta), ме поощряваше да мисля различно по отношение на собствената ми работа. И ако сте запознати с кампанията на марката, ще забележите влиянието й върху работата ми след това. Същото мога да кажа и за работата ми с Diesel Jeans, които ме вдъхновиха да създам впоследствие отделни проекти. Да не забравяме, че работата по подобни кампании е това, което ми позволява да имам независимост като артист.

Какво мислите на социалните медии?
Не съм фен. Нямам Instagram. Студиото ми има Facebook-акаунт, за който обаче не се грижа лично. Мисля, че социалните медии са много надценени. Разбира се, хубаво е, че свързват хората. Колкото повече казваш и показваш,  толкова по-уязвим си. Понякога е по-хубаво просто да се наслаждаваш отстрани.

Вие, като високоценяван фотограф, как различавате добрия от посредствения фотограф?
Много труден върпос. Към момента фотографията като цяло е на доста по-високо ниво в сравнение с преди 25-30 години. Има много млади фотографи, толкова талантливи и толкова образовани. За да избегнеш посредствеността трябва да имаш време. Голяма част от моите неща, не стават за показване, други не бих показал преди да ги обработя. Времето е важно и в друг смисъл: че когато едно произведение запази арт-качествата си с годините, това е показателно, че не е посредствено.

ErwinOlaf-autoportait

Ървин Олаф – автопортрет

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>